Яслена група, две до три години

Таванът тук е 18, а не 23

Това е втората и последна яслена група в сградата, и разликата с градинските групи е реална: наредбата за финансирането дава на яслена група в детска градина най-много 18 деца, а на градинска група — най-много 23.

Пет деца разлика звучат малко на хартия и не са малко в стая. Броят други деца, през които едно двегодишно дете трябва да мине, за да стигне до нещо, е самото нещо, което му е трудно, а не фонът, на който му е трудно.

Онова, което нито един от двата режима не дава, е норматив колко възрастни се падат на дете в детска градина. Изрични съотношения има за самостоятелните детски ясли — друго ведомство, друг закон — и точно затова не ги приписваме на себе си. Страницата за нормативите дава и двете картини, вместо да смесва удобната половина от всяка.

Хапането и двете седмици, от които се страхувате

Хапането е почти неизбежно някъде между първата и третата година. То е общуване, а не характер: случва се, когато детето има спешно нещо за казване и няма думи за него, и наша работа е да разберем какво е искало да каже и да му дадем по-бърз начин да го каже.

Когато се случи, и двете семейства научават същия ден, със същите думи, без някое от децата да бъде назовано пред другото. Това не е укриване — назоваването превръща обичайно събитие от развитието в спор между две семейства в коридора.

Не отстраняваме дете заради хапане. Онова, което правим, е да гледаме достатъчно отблизо, за да видим какво идва преди него, да променим каквото можем в ситуацията и да Ви кажем какво пробваме. И онова, което няма да направим, е да се престорим, че не се е случило, защото разговорът е неудобен.

Езикът, който е истинската работа на тази година

Между две и три повечето деца минават от няколко десетки думи до изречения, и най-голямото нещо, което една градина дава, са възрастни, които говорят С тях, а не НА тях.

Това значи разказване, назоваване, изчакване на отговор и отношение към един звук като към реплика в разговор. Случва се през целия ден, а не в занятие, затова не се вижда в разписание и въпреки това е най-ценното в стаята.

Работният език тук е български. Домашният език на детето не е пречка пред него и не е нещо, което трябва да се преодолее: той не се поправя, не се отучва и не се брои като изоставане. Не твърдим, че говорим езика, който се говори у Вас — твърдим само, че детето няма да разбере от нас, че с него нещо не е наред.

Преминаването от първата яслена занималня

Постепенно и никога на рожден ден. Детето минава, когато е готово за стаята, а не когато календарът каже, което обикновено е някъде около втората година.

Преминаването става с посещения: един час, после една сутрин, после цял ден. Тук помага това, че Ралица води и двете яслени занимални — дете, което е прекарало година с един възрастен, не прехвърля привързаността си, защото е отворена врата.

Гърнето не е условие за преминаване и няма да стане. Група, която го изисква, прехвърля свой проблем с графика върху двегодишно дете.