Емоционално и социално развитие

Какво не ползваме и защо

Никакво табло с поведение, никакви цветни лампички, никакво табло със слънце и облак и никакво местене на името на дете надолу в списък пред цялата група. Тригодишно дете, чието име стои под тъжното личице цяла сутрин, не е научило нищо за поведението — научило е нещо за себе си, — а най-дълго на дъното стоят точно децата, които най-много имат нужда от помощ.

Никакъв ъгъл за наказание и никакво изолиране. Тригодишно дете, което е загубило контрол и е изпратено само настрани, е помолено да направи най-трудното нещо, което още не може, без човека, който би могъл да му помогне.

И никаква публична похвала като средство за управление — „виж колко хубаво седи Ивана“, — която работи, като прави за момент всяко друго дете погрешното. Действа безотказно и разяжда.

Какво правим вместо това

Оставаме с детето. Възрастен сяда до него, казва какво се е случило, назовава какво е усетил всеки, и чака. Съвместното успокояване не е техника, а възрастен, който заема своята нервна система, и на тази възраст е цялата работа.

Във всяка занималня има кът за успокояване — възглавница, навес, кошница с меки неща — и той е място, което детето избира, а никога място, на което детето се изпраща. В мига, в който стане наказание, спира да работи завинаги, а децата усещат разликата веднага.

И сменяме положението, преди да поправяме детето. Повечето сблъсъци на две и три години са проблем на устройството — едно нещо, две деца, никакви думи — и промяната на подредбата е и по-милостива, и по-резултатна от урок, изнесен на някого, който още не може да го задържи.

Поправянето, което е важната част

След сблъсък и двете деца остават вътре в случката. Не насилствено извинение, което учи детето, че казването на една дума приключва задължение, а нещо конкретно: да донесе кърпата, да помогне да се построи наново кулата, да провери добре ли е другото дете.

Насилственото „извинявай“ е най-често искано от възрастните и е най-безполезното научено от децата. Онова, което искаме, е шестгодишен, който забелязва, че е разстроил някого, и прави нещо по въпроса, а то се изгражда с упражняване на правенето.

И за всичко значимо двете семейства научават същия ден, със същите думи, без едното дете да бъде назовано пред другото. Това е същото правило, както при хапането, и по същата причина.

Защо това стои на страницата за снимките

Защото социалният живот на едно дете е точно онова, което ежедневният поток от снимки не може да Ви покаже. Никой не снима двете седмици, в които детето Ви върви след едно друго дете, което не иска да играе с него, нито двайсетте минути след съня, в които не е могло да бъде утешено.

А това са нещата, които наистина биха променили какво ще направите тази вечер. Затова те влизат в писаната бележка и в разговор на вратата, в седмицата, в която се случват, а не в преглед в края на срока, където пристигат твърде късно, за да свършат работа.